Feb 21, 2006, 5:23 PM

* * *

  Poetry
1K 0 3
Тичах цял живот по чуждите поляни.
Гледах и се радвах на чуждия успех.
Любувах се на нечии лица засмяни.
и нищо неполагащо ми се не взех.

В чуждите легла преспивах без задръжки.
И не просех чувства ,нито топлина.
Спомени напразни в ума не връщах
и не чаках никого и бях сама.

Но какво не ми достигна с теб не зная.
Непознатото в душата , как да го наричам?!
Но разбирам , чак сега , накрая ,
че не ми достигна малко , за да те обичам!









Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Елена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Само малко смелост не ти стигна,
    за станеш ти за мене всичко.
    Да ти бъда смел и верен рицар,
    да ми бъдеш мила и обична!
  • Страхотно стихо!
    Върха е!
  • Радвам се, че имам честта да съм първата, която оставя коментар под това толкова стоиностно произведение. Много ми хареса, много истинско, реално и до болка познато! Поздравления и 6 от мен

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...