***
Като обречена амфибия
се лутам в сивото пространство от бездушие.
Не мога да поема въздух.
Разпръсквам между пръстите смирение,
за да простя на греховете техните създатели -
и греховете имат съвест.
Времето е спряло...
Обречените нямат милост!
Потъпквайки наивните мечтатели,
потулват егото с мълчание...
за да простят на себе си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
