28 янв. 2006 г., 01:02

*** 

  Поэзия
896 0 8

Като обречена амфибия

се лутам в сивото пространство от бездушие.

Не мога да поема въздух. 

Разпръсквам между пръстите смирение, 

за да простя на греховете техните създатели - 

и греховете имат съвест.

Времето е спряло... 

Обречените нямат милост!

Потъпквайки наивните мечтатели, 

потулват егото с мълчание... 

за да простят на себе си.


                                                                                                              

© Бехрин Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ... къде ме върна...
    А продължението... има го, но в друго време и в друга форма...
    Благодаря ти!
  • според мен, трябва да има продължение!
  • Чудесно начало, което ме кара да се замисля...,още с първия ти стих,Бети!
    "Времето е спряло...
    Обречените нямат милост!"....

    Хубава и топла Коледа и от мен, мъдра везничке!
  • "Обречените нямат милост."

    Господи, колко си правя !!!...
  • Стихотворението ти много ми хареса!
  • Разпръсквам между пръстите смирение

    За да простя на греховете техните създатели
    Добре си го казал!От мен 6
  • Благодаря!
  • добро е!
Предложения
: ??:??