***

Като обречена амфибия

се лутам в сивото пространство от бездушие.

Не мога да поема въздух. 

Разпръсквам между пръстите смирение, 

за да простя на греховете техните създатели - 

и греховете имат съвест.

Времето е спряло... 

Обречените нямат милост!

Потъпквайки наивните мечтатели, 

потулват егото с мълчание... 

за да простят на себе си.