Jan 28, 2006, 1:02 AM

*** 

  Poetry
898 0 8

Като обречена амфибия

се лутам в сивото пространство от бездушие.

Не мога да поема въздух. 

Разпръсквам между пръстите смирение, 

за да простя на греховете техните създатели - 

и греховете имат съвест.

Времето е спряло... 

Обречените нямат милост!

Потъпквайки наивните мечтатели, 

потулват егото с мълчание... 

за да простят на себе си.


                                                                                                              

© Бехрин All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ... къде ме върна...
    А продължението... има го, но в друго време и в друга форма...
    Благодаря ти!
  • според мен, трябва да има продължение!
  • Чудесно начало, което ме кара да се замисля...,още с първия ти стих,Бети!
    "Времето е спряло...
    Обречените нямат милост!"....

    Хубава и топла Коледа и от мен, мъдра везничке!
  • "Обречените нямат милост."

    Господи, колко си правя !!!...
  • Стихотворението ти много ми хареса!
  • Разпръсквам между пръстите смирение

    За да простя на греховете техните създатели
    Добре си го казал!От мен 6
  • Благодаря!
  • добро е!
Random works
: ??:??