3.04.2010 г., 16:40 ч.

* * * 

  Поезия » Философска
696 0 0
Поглеждам с радост в душата,
как грейнала в простора е дъга.
И някак си стопява ми тъгата,
дарявайки лазурна топлина.
И птиците политат в небето,
че светъл празник предстои.
С крилата си ни сочат там, където
светлината тъй загадъчно струи.
Това е мястото, за нас свещено -
в моето и в твоето сърце.
Докосвайки с Любов най-откровено,
възкресил Христос е нашето лице.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Недялкова Всички права запазени

Предложения
: ??:??