* * *

Apr 3, 2010, 4:40 PM

Poetry » Phylosophy

627 0 0

Поглеждам с радост в душата,

как грейнала в простора е дъга.

И някак си стопява ми тъгата,

дарявайки лазурна топлина.

И птиците политат в небето,

че светъл празник предстои.

С крилата си ни сочат там, където

светлината тъй загадъчно струи.

Това е мястото, за нас свещено -

в моето и в твоето сърце.

Докосвайки с Любов най-откровено,

възкресил Христос е нашето лице.

Please sign in with your account so you can comment and vote.