Apr 3, 2010, 4:40 PM

* * * 

  Poetry » Phylosophy
705 0 0
Поглеждам с радост в душата,
как грейнала в простора е дъга.
И някак си стопява ми тъгата,
дарявайки лазурна топлина.
И птиците политат в небето,
че светъл празник предстои.
С крилата си ни сочат там, където
светлината тъй загадъчно струи.
Това е мястото, за нас свещено -
в моето и в твоето сърце.
Докосвайки с Любов най-откровено,
възкресил Христос е нашето лице.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Недялкова All rights reserved.

Random works
: ??:??