15.04.2006 г., 20:08

***

1.3K 0 3
***

Един мъж стои на кея,
вперил поглед в празното.
Мислите му все за нея -  
тласкат го към страшното. 
Сандъче той извади, 
отвори му капака,
в душата тъжни клади
запламтяха и заплака. 
С ръка погали той
оръжие студено. 
Вълк нададе тънък вой, 
сова изкрещя смутено. 
После изстрел. Тишина.
Ни вик, ни плач. Нито шум. 
Само ехо, тъмнина
и болка от един куршум.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви!
  • Жените можете да постигнете всичко в живота, включително да ни превърнете от силни в слаби... Преди много години един персиец бе написал:
    Като малък отправях очи в небосвода голям,
    търсех аз рая и ада и други чудатости там.
    По-късно наставник-мъдрец ме поучи:
    - Запомни! Адът и раят са в сърцето ти само, Хайям!

    Колко ли е преживял лиричният герой на написаните по-горе прелестно сурови редове, за да посегне към пистолета? Много е хубаво!!!
  • Страхотно !
    Пишеш майсторски!
    6!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...