***
Един мъж стои на кея,
вперил поглед в празното.
Мислите му все за нея -
тласкат го към страшното.
Сандъче той извади,
отвори му капака,
в душата тъжни клади
запламтяха и заплака.
С ръка погали той
оръжие студено.
Вълк нададе тънък вой,
сова изкрещя смутено.
После изстрел. Тишина.
Ни вик, ни плач. Нито шум.
Само ехо, тъмнина
и болка от един куршум.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Йорданова Всички права запазени