15 апр. 2006 г., 20:08

***

Поэзия

1.3K 0 3

***

Един мъж стои на кея,
вперил поглед в празното.
Мислите му все за нея -
тласкат го към страшното.
Сандъче той извади,
отвори му капака,
в душата тъжни клади
запламтяха и заплака.
С ръка погали той
оръжие студено.
Вълк нададе тънък вой,
сова изкрещя смутено.
После изстрел. Тишина.
Ни вик, ни плач. Нито шум.
Само ехо, тъмнина
и болка от един куршум.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Unicorn (Румяна Йорданова)

Благодаря ви!

2006-04-16T16:22:43+03:00
ВТ (Вили Тодоров)

Жените можете да постигнете всичко в живота, включително да ни превърнете от силни в слаби... Преди много години един персиец бе написал:
Като малък отправях очи в небосвода голям,
търсех аз рая и ада и други чудатости там.
По-късно наставник-мъдрец ме поучи:
- Запомни! Адът и раят са в сърцето ти само, Хайям!

Колко ли е преживял лиричният герой на написаните по-горе прелестно сурови редове, за да посегне към пистолета? Много е хубаво!!!

2006-04-15T20:51:52+03:00
Логична (Диана Борисова)

Страхотно !
Пишеш майсторски!
6!

2006-04-15T20:40:36+03:00