Apr 15, 2006, 8:08 PM

***

  Poetry
1.3K 0 3
***

Един мъж стои на кея,
вперил поглед в празното.
Мислите му все за нея -  
тласкат го към страшното. 
Сандъче той извади, 
отвори му капака,
в душата тъжни клади
запламтяха и заплака. 
С ръка погали той
оръжие студено. 
Вълк нададе тънък вой, 
сова изкрещя смутено. 
После изстрел. Тишина.
Ни вик, ни плач. Нито шум. 
Само ехо, тъмнина
и болка от един куршум.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви!
  • Жените можете да постигнете всичко в живота, включително да ни превърнете от силни в слаби... Преди много години един персиец бе написал:
    Като малък отправях очи в небосвода голям,
    търсех аз рая и ада и други чудатости там.
    По-късно наставник-мъдрец ме поучи:
    - Запомни! Адът и раят са в сърцето ти само, Хайям!

    Колко ли е преживял лиричният герой на написаните по-горе прелестно сурови редове, за да посегне към пистолета? Много е хубаво!!!
  • Страхотно !
    Пишеш майсторски!
    6!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...