23.11.2007 г., 11:51

* * *

765 0 14
Червеното око на светофара
изплака с болка кървави сълзи
над малкото телце, преди кошмара
да бъде осъзнат, да пропълзи
в съзнанието, през лепкавите бездни
на ужаса, жестоката вина,
че преди миг завинаги изчезна
един живот. Нелепа кръвнина
на бясното безумие, което
превръща пътя в боен полигон.
А сякаш в ням каданс, изпод телцето
пролазва струйка кръв... С отчаян стон
една жена се свлече на паважа...
сподавен шепот... тропот... викове...
и болка, за която да разкажа
не бих могъл...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Петя, със сигурност знам, че дори и в момента някъде се случва този кошмар, но ако само заради болката, която ми причинява това познание го игнорирам, то по-добре да ме няма!
    Благодаря за прочита, Валя!
  • Жестоко!Прекрасно!
    Поздравления!!!
  • Неприятно е да страдаш за случки,които усещаш,че няма да бъдат избегнати в бъдещето...най-ужасната болка!
  • Точно жестоката действителност, Пепи и наивната надежда, че думите нещо могат да променят ( или поне да ни накарат да се замислим)
  • Какво е това нещо,което те е накарало да напишеш това?!"Изправи"ми се косата.Жестоко е,но за съжаление част от действителността!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....