23 нояб. 2007 г., 11:51

* * *

Поэзия

770 0 14

Червеното око на светофара
изплака с болка кървави сълзи
над малкото телце, преди кошмара
да бъде осъзнат, да пропълзи
в съзнанието, през лепкавите бездни
на ужаса, жестоката вина,
че преди миг завинаги изчезна
един живот. Нелепа кръвнина
на бясното безумие, което
превръща пътя в боен полигон.
А сякаш в ням каданс, изпод телцето
пролазва струйка кръв... С отчаян стон
една жена се свлече на паважа...
сподавен шепот... тропот... викове...
и болка, за която да разкажа
не бих могъл...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Весан (Ангел Веселинов)

Петя, със сигурност знам, че дори и в момента някъде се случва този кошмар, но ако само заради болката, която ми причинява това познание го игнорирам, то по-добре да ме няма!
Благодаря за прочита, Валя!

2007-11-23T22:34:10+02:00
jantreya (Валентина Шейтанова)

Жестоко!Прекрасно!
Поздравления!!!

2007-11-23T22:20:38+02:00
Aske (Петя Косева)

Неприятно е да страдаш за случки,които усещаш,че няма да бъдат избегнати в бъдещето...най-ужасната болка!

2007-11-23T22:20:11+02:00
Весан (Ангел Веселинов)

Точно жестоката действителност, Пепи и наивната надежда, че думите нещо могат да променят ( или поне да ни накарат да се замислим)

2007-11-23T20:48:16+02:00
pepsi1975 (Пепи Оджакова)

Какво е това нещо,което те е накарало да напишеш това?!"Изправи"ми се косата.Жестоко е,но за съжаление част от действителността!

2007-11-23T20:11:52+02:00