Червеното око на светофара изплака с болка кървави сълзи над малкото телце, преди кошмара да бъде осъзнат, да пропълзи в съзнанието, през лепкавите бездни на ужаса, жестоката вина, че преди миг завинаги изчезна един живот. Нелепа кръвнина на бясното безумие, което превръща пътя в боен полигон. А сякаш в ням каданс, изпод телцето пролазва струйка кръв... С отчаян стон една жена се свлече на паважа... сподавен шепот... тропот... викове... и болка, за която да разкажа не бих могъл...
Петя, със сигурност знам, че дори и в момента някъде се случва този кошмар, но ако само заради болката, която ми причинява това познание го игнорирам, то по-добре да ме няма!
Благодаря за прочита, Валя!
Не, Зина, не съм го преживял, и благодаря на Бога за това!!! Но думите ти ме ласкаят като автор!
Благодаря на всички, че прочетохте... много ми се иска, но няма как да отговоря на всеки коментар по отделно! Но всички означавате много за мен и ви ценя!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Благодаря за прочита, Валя!