sreburnata_vidra (Лилия Иванова)
22 42
29.03.2006 г., 18:17 ч.

* * * 

  Поезия
802 0 2
Ти ме уби,
но не чу,
не разбра,
че гърдите ми още хриптяха.
Вдишвах острия вятър,
пови ме тежка мъгла.
Опиати от роса ме приспаха.

Хиляди пъти проклех
и един път простих.
Обичам своя палач-
каква омайна прокоба.
Бях паднала. Станах.
Изтърсих прахта
и поех
чаша с мед и отрова.

Убий ме отново,
този път по-добре.
Не позволявай да идвам,
да се вглеждам в луната,
и да търся отново сива глъч, страхове.
Капки дъжд да събирам
и да чакам пороя.
Да танцувам по струни
на китара огнена дива.

Не позволявай
след любовта да съм жива.

© Лилия Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??