Mar 29, 2006, 6:17 PM
* * *
Ти ме уби,
но не чу,
не разбра,
че гърдите ми още хриптяха.
Вдишвах острия вятър,
пови ме тежка мъгла.
Опиати от роса ме приспаха.
Хиляди пъти проклех
и един път простих.
Обичам своя палач-
каква омайна прокоба.
Бях паднала. Станах.
Изтърсих прахта
и поех
чаша с мед и отрова.
Убий ме отново,
този път по-добре.
Не позволявай да идвам,
да се вглеждам в луната,
и да търся отново сива глъч, страхове.
Капки дъжд да събирам
и да чакам пороя.
Да танцувам по струни
на китара огнена дива.
Не позволявай
след любовта да съм жива.
но не чу,
не разбра,
че гърдите ми още хриптяха.
Вдишвах острия вятър,
пови ме тежка мъгла.
Опиати от роса ме приспаха.
Хиляди пъти проклех
и един път простих.
Обичам своя палач-
каква омайна прокоба.
Бях паднала. Станах.
Изтърсих прахта
и поех
чаша с мед и отрова.
Убий ме отново,
този път по-добре.
Не позволявай да идвам,
да се вглеждам в луната,
и да търся отново сива глъч, страхове.
Капки дъжд да събирам
и да чакам пороя.
Да танцувам по струни
на китара огнена дива.
Не позволявай
след любовта да съм жива.
© Лилия Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Просто нямам думи
-
Много ми хареса.Браво!
Само тези "опиати от роса ме приспаха-не ми допаднаха
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
