* * *
Ти ме уби,
но не чу,
не разбра,
че гърдите ми още хриптяха.
Вдишвах острия вятър,
пови ме тежка мъгла.
Опиати от роса ме приспаха.
Хиляди пъти проклех
и един път простих.
Обичам своя палач-
каква омайна прокоба.
Бях паднала. Станах.
Изтърсих прахта
и поех
чаша с мед и отрова.
Убий ме отново,
този път по-добре.
Не позволявай да идвам,
да се вглеждам в луната,
и да търся отново сива глъч, страхове.
Капки дъжд да събирам
и да чакам пороя.
Да танцувам по струни
на китара огнена дива.
Не позволявай
след любовта да съм жива.
но не чу,
не разбра,
че гърдите ми още хриптяха.
Вдишвах острия вятър,
пови ме тежка мъгла.
Опиати от роса ме приспаха.
Хиляди пъти проклех
и един път простих.
Обичам своя палач-
каква омайна прокоба.
Бях паднала. Станах.
Изтърсих прахта
и поех
чаша с мед и отрова.
Убий ме отново,
този път по-добре.
Не позволявай да идвам,
да се вглеждам в луната,
и да търся отново сива глъч, страхове.
Капки дъжд да събирам
и да чакам пороя.
Да танцувам по струни
на китара огнена дива.
Не позволявай
след любовта да съм жива.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лилия Иванова Все права защищены
