29 мар. 2006 г., 18:17
* * *
Ти ме уби,
но не чу,
не разбра,
че гърдите ми още хриптяха.
Вдишвах острия вятър,
пови ме тежка мъгла.
Опиати от роса ме приспаха.
Хиляди пъти проклех
и един път простих.
Обичам своя палач-
каква омайна прокоба.
Бях паднала. Станах.
Изтърсих прахта
и поех
чаша с мед и отрова.
Убий ме отново,
този път по-добре.
Не позволявай да идвам,
да се вглеждам в луната,
и да търся отново сива глъч, страхове.
Капки дъжд да събирам
и да чакам пороя.
Да танцувам по струни
на китара огнена дива.
Не позволявай
след любовта да съм жива.
но не чу,
не разбра,
че гърдите ми още хриптяха.
Вдишвах острия вятър,
пови ме тежка мъгла.
Опиати от роса ме приспаха.
Хиляди пъти проклех
и един път простих.
Обичам своя палач-
каква омайна прокоба.
Бях паднала. Станах.
Изтърсих прахта
и поех
чаша с мед и отрова.
Убий ме отново,
този път по-добре.
Не позволявай да идвам,
да се вглеждам в луната,
и да търся отново сива глъч, страхове.
Капки дъжд да събирам
и да чакам пороя.
Да танцувам по струни
на китара огнена дива.
Не позволявай
след любовта да съм жива.
© Лилия Иванова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Просто нямам думи
-
Много ми хареса.Браво!
Само тези "опиати от роса ме приспаха-не ми допаднаха
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
