25.06.2006 г., 18:30

*****

843 0 1

*****

 

“Алхимикът” пред мене лежи.

От Куельо – навярно го знаете вие.

Препрочитам книгата неведнъж,

нея преди време Тя ми откри.

В творбата си тайни за битието

авторът опитва се да разкрие.

Неизвестни неща за света

чрез нейните страници ни показва.

За своите мисли и чувства

С увлекателни слова ни разказва.

По света пътува момче,

среща загадъчни хора,

тайни разбира, търси любов

без да чувства умора.

Поуки много ще извлечем ние:

Ако имаме цел – какво да направим:

да преследваме нея или оставим,

защото следваща може да няма?

Но всичко не е ли само измама?

Други цели ще има ли – зависи от нас,

но да ги откриваме трябва сами

и в точния час!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...