Jun 25, 2006, 6:30 PM

*****

  Poetry
844 0 1

*****

 

“Алхимикът” пред мене лежи.

От Куельо – навярно го знаете вие.

Препрочитам книгата неведнъж,

нея преди време Тя ми откри.

В творбата си тайни за битието

авторът опитва се да разкрие.

Неизвестни неща за света

чрез нейните страници ни показва.

За своите мисли и чувства

С увлекателни слова ни разказва.

По света пътува момче,

среща загадъчни хора,

тайни разбира, търси любов

без да чувства умора.

Поуки много ще извлечем ние:

Ако имаме цел – какво да направим:

да преследваме нея или оставим,

защото следваща може да няма?

Но всичко не е ли само измама?

Други цели ще има ли – зависи от нас,

но да ги откриваме трябва сами

и в точния час!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...