25 jun 2006, 18:30

*****

  Poesía
848 0 1

*****

 

“Алхимикът” пред мене лежи.

От Куельо – навярно го знаете вие.

Препрочитам книгата неведнъж,

нея преди време Тя ми откри.

В творбата си тайни за битието

авторът опитва се да разкрие.

Неизвестни неща за света

чрез нейните страници ни показва.

За своите мисли и чувства

С увлекателни слова ни разказва.

По света пътува момче,

среща загадъчни хора,

тайни разбира, търси любов

без да чувства умора.

Поуки много ще извлечем ние:

Ако имаме цел – какво да направим:

да преследваме нея или оставим,

защото следваща може да няма?

Но всичко не е ли само измама?

Други цели ще има ли – зависи от нас,

но да ги откриваме трябва сами

и в точния час!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...