* * *
***
(акростих)
Още ли на света много неща
Били са за мен отредени
Или раздялата между нас
Чинно бе от друг нагласена?
Аз не зная постоянно защо
Мисълта ме връща към нея -
Та нали за мене нехае.
Едва ли ще поиска да знае
Лесно ли се очите забравят,
Искрите в тях, на походката гордостта,
Нейният смях...Знаеш ли, мила?
Аз болка що е познах!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Тодоров Всички права запазени
