ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
25 jun 2006, 18:31

* * * 

  Poesía
563 0 7

***

(акростих)

 

Още ли на света много неща

Били са за мен отредени

Или раздялата между нас

Чинно бе от друг нагласена?

Аз не зная постоянно защо 

Мисълта ме връща към нея -

Та нали за мене нехае.

Едва ли ще поиска да знае

Лесно ли се очите забравят,

Искрите в тях, на походката гордостта,

Нейният смях...Знаеш ли, мила?

Аз болка що е познах!

 

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря на всички за мненията! Диана, не си права - знаеш ли колко боли когато си запалянко, а пред очите ти "обърнат" любимия отбор със 7:2, например! Не ти е известно, защото и ти си, изглежда като мен - малко встрани от тези страсти!
  • Да, но ако не болеше с какво щеше да се различава любовта от гледането на футболен мач например?Щеше да е еднакво готино струва ми се!А като поболи малко, и после като мине, на човек му се струва, че е изкачил някой висок връх, и сега гледа от високо.Брей, много дълго изречение съставих.И сигурно е неправилно скроено, но сега нямам време да редактирам.Поздрав.
  • Хубав акростих!
    Поздравления!
  • За пръв път чета твое произведение. Хубаво е. Поздравявам те искрено.
  • От мен 6
  • Много е хубаво!
  • Да тъжно!
    Много често за съжаление се намират "доброжелатели", за да се намесят в нечия връзка.

    Поздрав за стиха Вили!
Propuestas
: ??:??