25 июн. 2006 г., 18:31

* * *

757 0 7

***

(акростих)

 

Още ли на света много неща

Били са за мен отредени

Или раздялата между нас

Чинно бе от друг нагласена?

Аз не зная постоянно защо 

Мисълта ме връща към нея -

Та нали за мене нехае.

Едва ли ще поиска да знае

Лесно ли се очите забравят,

Искрите в тях, на походката гордостта,

Нейният смях...Знаеш ли, мила?

Аз болка що е познах!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички за мненията! Диана, не си права - знаеш ли колко боли когато си запалянко, а пред очите ти "обърнат" любимия отбор със 7:2, например! Не ти е известно, защото и ти си, изглежда като мен - малко встрани от тези страсти!
  • Да, но ако не болеше с какво щеше да се различава любовта от гледането на футболен мач например?Щеше да е еднакво готино струва ми се!А като поболи малко, и после като мине, на човек му се струва, че е изкачил някой висок връх, и сега гледа от високо.Брей, много дълго изречение съставих.И сигурно е неправилно скроено, но сега нямам време да редактирам.Поздрав.
  • Хубав акростих!
    Поздравления!
  • За пръв път чета твое произведение. Хубаво е. Поздравявам те искрено.
  • От мен 6

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...