25 июн. 2006 г., 18:31

* * *

750 0 7

***

(акростих)

 

Още ли на света много неща

Били са за мен отредени

Или раздялата между нас

Чинно бе от друг нагласена?

Аз не зная постоянно защо 

Мисълта ме връща към нея -

Та нали за мене нехае.

Едва ли ще поиска да знае

Лесно ли се очите забравят,

Искрите в тях, на походката гордостта,

Нейният смях...Знаеш ли, мила?

Аз болка що е познах!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички за мненията! Диана, не си права - знаеш ли колко боли когато си запалянко, а пред очите ти "обърнат" любимия отбор със 7:2, например! Не ти е известно, защото и ти си, изглежда като мен - малко встрани от тези страсти!
  • Да, но ако не болеше с какво щеше да се различава любовта от гледането на футболен мач например?Щеше да е еднакво готино струва ми се!А като поболи малко, и после като мине, на човек му се струва, че е изкачил някой висок връх, и сега гледа от високо.Брей, много дълго изречение съставих.И сигурно е неправилно скроено, но сега нямам време да редактирам.Поздрав.
  • Хубав акростих!
    Поздравления!
  • За пръв път чета твое произведение. Хубаво е. Поздравявам те искрено.
  • От мен 6

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...