2.04.2006 г., 17:40 ч.

* * * 

  Поезия
815 0 4
Очите ми пресъхнаха отдавна,
молитвите изтекоха навън,
и все едно! Не искам да съм слаба,
не искам да съм досънуван сън!
Така е писано... Ще го препиша
и вместо болка радост ще си отредя,
ще замълча и надалеч ще дишам,
а всъщност - все към тебе ще вървя.
Когато длан заровя в тъмнината,
ръката ти без страх ще уловя,
ще постоя така, дори ще плача -
разкъсана, разнищена, сама...
В очите ми изсъхнали ще блесне
сълза за теб - от пролет и сребро.
Било е смях, било е стих и  песен,
било е ... Но отдавна е било!

© Пепи Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??