* * *
Очите ми пресъхнаха отдавна,
молитвите изтекоха навън,
и все едно! Не искам да съм слаба,
не искам да съм досънуван сън!
Така е писано... Ще го препиша
и вместо болка радост ще си отредя,
ще замълча и надалеч ще дишам,
а всъщност - все към тебе ще вървя.
Когато длан заровя в тъмнината,
ръката ти без страх ще уловя,
ще постоя така, дори ще плача -
разкъсана, разнищена, сама...
В очите ми изсъхнали ще блесне
сълза за теб - от пролет и сребро.
Било е смях, било е стих и песен,
било е ... Но отдавна е било!
молитвите изтекоха навън,
и все едно! Не искам да съм слаба,
не искам да съм досънуван сън!
Така е писано... Ще го препиша
и вместо болка радост ще си отредя,
ще замълча и надалеч ще дишам,
а всъщност - все към тебе ще вървя.
Когато длан заровя в тъмнината,
ръката ти без страх ще уловя,
ще постоя така, дори ще плача -
разкъсана, разнищена, сама...
В очите ми изсъхнали ще блесне
сълза за теб - от пролет и сребро.
Било е смях, било е стих и песен,
било е ... Но отдавна е било!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепи Всички права запазени
