27.10.2007 г., 21:20 ч.

* * * 

  Поезия » Бели стихове
1101 0 2

Онази моя стара любовница...
Незаличими са целувките й...
Ръцете ми още пазят присъствието й...
Толкова пъти ме е изнасилвала...
И все навреме...
И никога до край...
Този екстаз е само един.

...........................................

Не ревнувай!
С нея ще се видите само веднъж.
Дано няма време да си оскубете косите...

...........................................

Тя рядко флиртува.
Но бавно и продължително.
А това уголемява страстта,
като издуващ се балон.
И този,
който издува балона,
е като смехотворен колаж
между
моите очи
и твоите устни...

............................................

Не ревнувай!
Все още се страхувам да й се отдам.
До край...
Все още...

4, 3, 2, 1...
Чия ще е честта да извика
"Старт"?

............................................

Джим Морисън...
Пеньо Пенев...
Все нейни луни...

Как искам да имам
още пътеки
с теб,
преди да се тръшна в леглото й...
Как искам още да се къпя
в топлината ти,
преди да стана част
от компанията
на мадам Тюсо...
Как искам още...

...............................................

Да спукаме ли онзи издуващ се балон?
Да откраднем ли онази
незнайно чия чест да извика"Старт"?

................................................

Онази моя стара любовница
май пак ми обърна гръб...

Джим Морисън...
Пеньо Пенев...
Изчакайте още малко, момчета!...
Още стотина пробуждания
след зимата...

..................................................

Ти ли сложи чорап в устата на онзи,
който щеше да има честта да извика
"Старт"?
Рестото от тази сделка е
САМО
кафяво кадифе, пътеки
и
аз...

Все дребни монети...

© Диана Маринска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??