27.10.2007 г., 21:20

* * *

1.4K 0 2

Онази моя стара любовница...
Незаличими са целувките й...
Ръцете ми още пазят присъствието й...
Толкова пъти ме е изнасилвала...
И все навреме...
И никога до край...
Този екстаз е само един.

...........................................

Не ревнувай!
С нея ще се видите само веднъж.
Дано няма време да си оскубете косите...

...........................................

Тя рядко флиртува.
Но бавно и продължително.
А това уголемява страстта,
като издуващ се балон.
И този,
който издува балона,
е като смехотворен колаж
между
моите очи
и твоите устни...

............................................

Не ревнувай!
Все още се страхувам да й се отдам.
До край...
Все още...

4, 3, 2, 1...
Чия ще е честта да извика
"Старт"?

............................................

Джим Морисън...
Пеньо Пенев...
Все нейни луни...

Как искам да имам
още пътеки
с теб,
преди да се тръшна в леглото й...
Как искам още да се къпя
в топлината ти,
преди да стана част
от компанията
на мадам Тюсо...
Как искам още...

...............................................

Да спукаме ли онзи издуващ се балон?
Да откраднем ли онази
незнайно чия чест да извика"Старт"?

................................................

Онази моя стара любовница
май пак ми обърна гръб...

Джим Морисън...
Пеньо Пенев...
Изчакайте още малко, момчета!...
Още стотина пробуждания
след зимата...

..................................................

Ти ли сложи чорап в устата на онзи,
който щеше да има честта да извика
"Старт"?
Рестото от тази сделка е
САМО
кафяво кадифе, пътеки
и
аз...

Все дребни монети...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Маринска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...