24.12.2007 г., 18:47

* * *

951 0 6
Бъди илюзия неуловима
и в съня ми потайно надничай,
но докато на този свят ме има,
упорито все ще те обичам.

Крий се и бягай - аз зная,
звездите ще светят отново,
когато самотно за теб ще мечтая,
дори да сме казали сбогом.

Но пътя щом спре ни,
в различни посоки поели,
върни ми сърцето,
върни ми душата ми,
че и те са за тебе сълзи пролели!

Прости ми! Прости на детето,
което се влюби, което желае,
че в гърди ми остана женско сърцето
а сред хиляди други то ТЕБ ще познае!

2001

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...