10.06.2006 г., 9:09

Коментари

Коментари

  • Има много любови, но само една е истинска.Тя е тази която ни дава живот,дори когато се отричаме от себе си.Любовта не търси своето,не ранява , а одухотворява!Тя е дълготърпелива и много доверчива!
    Тя дава от себе си и не дири своето!
    Когато я срещнеш ще искаш да живееш искински....Пожелавам ти я от сърце! Такава любов не можеш да я сбъркаш с никоя друга.
    Просто не си я срещнала, а си наранена.......
    Бъди силна!
  • Дълго мислих преди да напиша коментара си,защото има какво да се каже по тази тема..
    Лично за мен,написаното не е точно стих.Набързо са нахвърлени и разбъркани думите.Това се случва в изблик на болка,тъга,самота и още безброй такива моменти.Казано е,че няма нищо вечно на земята дори и Майчината обич към своята рожба,но тя е най-силната и най-чистата любов,защото децата са чат от самите нас.
    Искам да кажа на Виктория няколко неща,които научих от един творец,който също публикува в този сайт."Поетите са всичко онова,което другите не могат да бъдат".Не е нужно да преживееш нещо, за да го напишеш,нужно е само да си го помислиш,да го мечтаеш,да го сънуваш...Така,че не приемайте всичко в буквалния смисъл,защото стиховете не целят това.Трябва да се вникнете в самия текст и да видите истинската му същност.
    А и дори тази майка да е "обичала" този мъж повече от своето дете,тя скоро ще разбере,че тази любов е само краткотрайно увлечение,защото според мен истинската любов е безусловна.
  • Много силно и драматично, но кажи ми има ли смисъл заради НЕГО да жертваш живота и на детето си, което без теб ще..умре вътрешно. Извини ме за забележката, но дръж се като майка, не като жена, пропаднала зарад и мъж. Колкото и да е велика любовта между двама, любовта майка-дете би трябвало да е най-възвишеното нещо. Извинявам се пак за коментара си. Смисъла за живота не се определя от една отхвърлена любов, на всеки се случва,ако всички умираха заради това, по света почти нямаше да има хора.И стихът ти.. преработи го, римите нещо ми се губят, виждам само смисъла и болката и най-вече неяснотата. Пак се извинявам, но затова са коментарите. Ще се въздържа от оценка.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...