* * *
Останаха ми песни неизпяти
и думи, от тревога премълчани,
и чаши пресушени, недоляти,
и погледи, от страх недоразбрани.
Останаха молитви неизказани,
целувки със любов неоправдани...
Но спомени, от тебе небелязани,
така и не останаха скътани.
Остана ли какво да преживея
и “смислено” какво да нарека?
Нали за нищо вече не копнея -
усмивки безнаказано крада...
И в мен остана място опустяло
и празно ще остава занапред,
почернено, до въглен изгоряло,
но тръпнещо единствено за теб.
А аз накрая... себе си оставам...
Не мога всяка грешка да поправя.
Да има как - душата си продавам,
да мога само тебе да забравя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Всички права запазени
