Кiara (Киара) Кiara (Киара)
182
28.06.2007 г., 14:31

* * *

619 0 6
 

Стигнахме толкова далеч -
край, на който табелите изтрити  са.
Във опити обичането да заличим,
отрязахме ръцете  си.
Извадихме сърцата.
Заместихме ги  с два
крайпътни камъка.
И въпреки това
най-трудно ми е  днес
по име аз да те наричам.
Думите  устни раздират.
Очите ми във дланите ти
все още  ослепяват.
Все още искам аз
да съм онази,
която има право
в теб да се съмнява .
Ръцете ми единствено
във сънища следи оставят.
И няма повече пътеки
пълнолунени,
ресници влажни
заключени в дъха ти.
И няма погледи,
най-нежното от огъня
в живота
съхранили.
И няма обич.
Няма.
Страхът е
късно есенната пелерина
душите ни пристегнала.
Съмнението -
зимата, в която 
дори и камъните пукат се.

Изгнила праскова
с костилка празна,
покапал сок,
който някога

за някой
бил е сладък -
с това са дланите препълнени.
С това
и два камъка крайпътни.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Киара Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0