28 jun 2007, 14:31

* * *

  Poesía
622 0 6
 

Стигнахме толкова далеч -
край, на който табелите изтрити  са.
Във опити обичането да заличим,
отрязахме ръцете  си.
Извадихме сърцата.
Заместихме ги  с два
крайпътни камъка.
И въпреки това
най-трудно ми е  днес
по име аз да те наричам.
Думите  устни раздират.
Очите ми във дланите ти
все още  ослепяват.
Все още искам аз
да съм онази,
която има право
в теб да се съмнява .
Ръцете ми единствено
във сънища следи оставят.
И няма повече пътеки
пълнолунени,
ресници влажни
заключени в дъха ти.
И няма погледи,
най-нежното от огъня
в живота
съхранили.
И няма обич.
Няма.
Страхът е
късно есенната пелерина
душите ни пристегнала.
Съмнението -
зимата, в която 
дори и камъните пукат се.

Изгнила праскова
с костилка празна,
покапал сок,
който някога

за някой
бил е сладък -
с това са дланите препълнени.
С това
и два камъка крайпътни.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Киара Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...