1.09.2007 г., 20:17

* * *

Поезия

583 0 8

Не успях да ги надбягам -
ветровете,
а полъх бях,
от южните,
добрите.
Не спасих
гнeздото -
децата ми умираха недъгави,
изсъхваха очите им.
Тояга бях,
макар и с объл връх,
гнездото разруши се.

Помолих му се
да се подаря
на Дявола, Съседа,
Приятелят, Случайния...
мъжът ти.
По устните,
плътта,
ресниците
и по между ударите.
Обичан дъх
е младостта,
облечен в медност -
лековит е.

Ослепях.
Дори най-тежката отрова днес,
е златна.
Отлетях -
Преди наесен той да ме прегърне,
преди и лятото да разбере защо,
преди и ти да ме попиташ... нещо.
Дори и аз не знам.
Но чашите две са,
едната - препълнена.
Пътеките ръцете ми дерат -
така ли е, когато се завръщаш?!
Боли отвън,
а вътре всичко тлее...
Животът на дълбоко,
дори било и с кръстове,
дълбае -
жигосани сме в своето обичане
(прости ми, Господи)
И нито живо,
нито мъртво -
нищо,
просто нищо.
Освен прахът по снимките,
болезнено реален.
Освен страхът,
че всичко ще е същото -
или пък няма.

Не успях да ги догоня
луничавите мечти.
С пречупени, до черно, колене
аз своите ръце,
като върба
във заника
на утрешното "у дома"
под новата луна,
в пръстта заравям.

Не бях и бях -
така ли е, когато се завръщаш? -
боли отвън,
отвътре всичко
разпилява.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Jane_d (Деси Инджева)

След твоите стихове, всичко е мълчание...!

2007-12-28T16:48:49+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Прекрасно пишеш , Киара.

2007-09-03T13:07:36+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Без малко да те пропусна...
Перфектна си както винаги!
Удоволствие ми беше!

2007-09-02T17:18:05+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Животът на дълбоко,
дори било и с кръстове,
дълбае -
жигосани сме в своето обичане
(прости ми, Господи)
...
!!!

2007-09-02T12:50:25+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Поздрави и от мен!
Силен,философски стих!

2007-09-02T10:18:12+03:00