1 sept 2007, 20:17

* * *

  Poesía
586 0 8

Не успях да ги надбягам -
ветровете,
а полъх бях,
от южните,
добрите.
Не спасих
гнeздото -
децата ми умираха недъгави,
изсъхваха  очите им.
Тояга бях,
макар и с объл връх,
гнездото разруши се.


Помолих му се
да се подаря
на Дявола, Съседа,
Приятелят, Случайния...
мъжът ти.
По устните,
плътта,
ресниците
и по между ударите.
Обичан дъх
е младостта,
облечен в медност -
лековит е.


Ослепях.
Дори най-тежката отрова днес,
е златна.
Отлетях -
Преди наесен той да ме прегърне,
преди и лятото да разбере защо,
преди и ти да ме попиташ... нещо.
Дори и аз не знам.
Но чашите две са,
едната -  препълнена.
Пътеките ръцете ми дерат -
така ли е, когато се завръщаш?!
Боли отвън,
а вътре всичко тлее...
Животът  на дълбоко,
дори било и с кръстове,
дълбае -
жигосани сме в своето обичане
(прости ми, Господи)
И нито живо,
нито мъртво -
нищо,
просто нищо.
Освен прахът по снимките,
болезнено реален.
Освен страхът,
че всичко ще е същото -
или пък няма.


Не успях да ги догоня
луничавите мечти.
С пречупени, до черно, колене
аз своите ръце,
като върба
във заника
на утрешното "у дома"
под новата луна,
 в пръстта заравям.

Не бях и бях -
така ли е, когато се завръщаш? -
боли отвън,
отвътре всичко
разпилява.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Киара Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...