Кiara (Киара) Кiara (Киара)
182
Sep 1, 2007, 8:17 PM

* * *

  Poetry
581 0 8

Не успях да ги надбягам -
ветровете,
а полъх бях,
от южните,
добрите.
Не спасих
гнeздото -
децата ми умираха недъгави,
изсъхваха  очите им.
Тояга бях,
макар и с объл връх,
гнездото разруши се.


Помолих му се
да се подаря
на Дявола, Съседа,
Приятелят, Случайния...
мъжът ти.
По устните,
плътта,
ресниците
и по между ударите.
Обичан дъх
е младостта,
облечен в медност -
лековит е.


Ослепях.
Дори най-тежката отрова днес,
е златна.
Отлетях -
Преди наесен той да ме прегърне,
преди и лятото да разбере защо,
преди и ти да ме попиташ... нещо.
Дори и аз не знам.
Но чашите две са,
едната -  препълнена.
Пътеките ръцете ми дерат -
така ли е, когато се завръщаш?!
Боли отвън,
а вътре всичко тлее...
Животът  на дълбоко,
дори било и с кръстове,
дълбае -
жигосани сме в своето обичане
(прости ми, Господи)
И нито живо,
нито мъртво -
нищо,
просто нищо.
Освен прахът по снимките,
болезнено реален.
Освен страхът,
че всичко ще е същото -
или пък няма.


Не успях да ги догоня
луничавите мечти.
С пречупени, до черно, колене
аз своите ръце,
като върба
във заника
на утрешното "у дома"
под новата луна,
 в пръстта заравям.

Не бях и бях -
така ли е, когато се завръщаш? -
боли отвън,
отвътре всичко
разпилява.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Киара All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0