До студеното стъкло опирам ръка
И отново отварям очи за светлината на нощта
Над полето се стеле мъгла
Оцветена в лунна багра
Мълчат полята, мълчи и гората
Лежиш сред тревата,
Прикрит от мъглата
Студът нежно те обгръща,
Прониква в душата
Пробуждат те първите лъчи на зората
Огряват устните ти леко разтворени,
Танцуват в съзнанието замъглените спомени, ...