...
До студеното стъкло опирам ръка
И отново отварям очи за светлината на нощта
Над полето се стеле мъгла
Оцветена в лунна багра
Мълчат полята, мълчи и гората
Лежиш сред тревата,
Прикрит от мъглата
Студът нежно те обгръща,
Прониква в душата
Пробуждат те първите лъчи на зората
Огряват устните ти леко разтворени,
Танцуват в съзнанието замъглените спомени,
Проблясват очите ти изумрудени
И горят в тях всички страхове и мечти
В огъня на лъжите ти
Поглеждаш ме
Не знаеш коя съм, нали?
Ала усещаш, че си изгубил и себе си
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аланна Всички права запазени
