* * *
Сънят ме среща с теб, когато вали.
Капките падат горещи в порой от сълзи.
Вятърът раздухва есенни листа
и разкрива още малко от една мечта.
Ще ми се да можех да желая и да вярвам,
без да давам, без да се съмнявам,
защото светът е тесен и малък,
а животът - прекалено кратък.
И не искам да се убивам бавно,
и да се връщам се назад,
да мисля и да разрешавам,
да вярвам и пак да се съмнявам.
(27 август 2007г.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тони Иванова Всички права запазени
