* * *
Какво ли бих ти дарила? –
Звук от пиано или акорд от китара,
Букет от емоции или роза – но бяла!
Какво ли бих ти дарила? –
Приказка в рими или звуци, но диви
Звезда от небето или сън от морето.
Какво ли не бих ти дарила? –
Земята, небето...
Бих откраднала дори смехът на детето.
Чудно е! Знам, че творец си
и, че далеч от земята вирееш,
и знам, че тайничко пишеш, рисуваш и пееш.
Ах, тъжно е! Знам от какво се нуждаеш.
Но певецът е скитник, който знае за какво да мечтае.
Но дори да умея
да пиша, рисувам и пея –
с думи не бих могла да опиша това, за което копнея,
дори с цветове от дъгата не бих могла да рисувам това, за което шепне душата,
а най-нежната песен бледнее...
...ще ти даря тишината,
която, може би, малцина ценят по земята...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деяна Всички права запазени
