* * *
Какво ли бих ти дарила? –
Звук от пиано или акорд от китара,
Букет от емоции или роза – но бяла!
Какво ли бих ти дарила? –
Приказка в рими или звуци, но диви
Звезда от небето или сън от морето.
Какво ли не бих ти дарила? –
Земята, небето...
Бих откраднала дори смехът на детето.
Чудно е! Знам, че творец си
и, че далеч от земята вирееш,
и знам, че тайничко пишеш, рисуваш и пееш.
Ах, тъжно е! Знам от какво се нуждаеш.
Но певецът е скитник, който знае за какво да мечтае.
Но дори да умея
да пиша, рисувам и пея –
с думи не бих могла да опиша това, за което копнея,
дори с цветове от дъгата не бих могла да рисувам това, за което шепне душата,
а най-нежната песен бледнее...
...ще ти даря тишината,
която, може би, малцина ценят по земята...
© Деяна All rights reserved.
