4.07.2006 г., 17:50

* * *

1.6K 0 2

Ела със мен да търсиме реката! -

Защото знам, че има свят по-вечен

зад смисъла посредствен на нещата

и аз на него знам, че съм обречен!

Реката - символът на мойто детство,

пенлива, дива и неукротима,

магия странна бе за мен, посредством

която осъзнах, че тук ме има.

Тогава аз презрях полята,

житата с поетичната им плът,

разбрах, че моят смисъл е реката

и туй, което скрито е отвъд.

И щом отново някой ден я зърна

със поглед – в нейната най-пълна цялост,

в самия себе си ще се превърна

и ще надвия тъмния си хаос.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...