4 jul 2006, 17:50

* * *

1.6K 0 2

Ела със мен да търсиме реката! -

Защото знам, че има свят по-вечен

зад смисъла посредствен на нещата

и аз на него знам, че съм обречен!

Реката - символът на мойто детство,

пенлива, дива и неукротима,

магия странна бе за мен, посредством

която осъзнах, че тук ме има.

Тогава аз презрях полята,

житата с поетичната им плът,

разбрах, че моят смисъл е реката

и туй, което скрито е отвъд.

И щом отново някой ден я зърна

със поглед – в нейната най-пълна цялост,

в самия себе си ще се превърна

и ще надвия тъмния си хаос.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...