Jul 4, 2006, 5:50 PM

* * *

1.6K 0 2

Ела със мен да търсиме реката! -

Защото знам, че има свят по-вечен

зад смисъла посредствен на нещата

и аз на него знам, че съм обречен!

Реката - символът на мойто детство,

пенлива, дива и неукротима,

магия странна бе за мен, посредством

която осъзнах, че тук ме има.

Тогава аз презрях полята,

житата с поетичната им плът,

разбрах, че моят смисъл е реката

и туй, което скрито е отвъд.

И щом отново някой ден я зърна

със поглед – в нейната най-пълна цялост,

в самия себе си ще се превърна

и ще надвия тъмния си хаос.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Борисов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...