Jul 4, 2006, 5:50 PM

* * *

1.6K 0 2

Ела със мен да търсиме реката! -

Защото знам, че има свят по-вечен

зад смисъла посредствен на нещата

и аз на него знам, че съм обречен!

Реката - символът на мойто детство,

пенлива, дива и неукротима,

магия странна бе за мен, посредством

която осъзнах, че тук ме има.

Тогава аз презрях полята,

житата с поетичната им плът,

разбрах, че моят смисъл е реката

и туй, което скрито е отвъд.

И щом отново някой ден я зърна

със поглед – в нейната най-пълна цялост,

в самия себе си ще се превърна

и ще надвия тъмния си хаос.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Борисов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...