Jul 4, 2006, 5:50 PM

* * *

1.6K 0 2

Ела със мен да търсиме реката! -

Защото знам, че има свят по-вечен

зад смисъла посредствен на нещата

и аз на него знам, че съм обречен!

Реката - символът на мойто детство,

пенлива, дива и неукротима,

магия странна бе за мен, посредством

която осъзнах, че тук ме има.

Тогава аз презрях полята,

житата с поетичната им плът,

разбрах, че моят смисъл е реката

и туй, което скрито е отвъд.

И щом отново някой ден я зърна

със поглед – в нейната най-пълна цялост,

в самия себе си ще се превърна

и ще надвия тъмния си хаос.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Борисов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...