* * *
Ето ме - отново съм на път,
ще тичам с времето във мен,
ще преоткрия пак и аз светът,
отдавана вече сътворен,
но будещ още изумление,
със най-небрежния детайл,
на неспирното движение,
което никога не бих разбрал.
На мене в тоя ход безкраен
самотен миг ми е дарен,
да видя колко съм нетраен,
безпомощен, несъвършен.
Изгубен в бледата магия,
в която е обвит светът,
но който аз ще преоткрия,
отново тръгвайки на път.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Борисов Всички права запазени
