Jul 14, 2006, 3:16 PM

* * * 

  Poetry » Phylosophy
1054 0 3

Ето ме - отново съм на път,
ще тичам с времето във мен,
ще преоткрия пак и аз светът,
отдавана вече сътворен,
но будещ още изумление,
със най-небрежния детайл,
на неспирното движение,
което никога не бих разбрал.

 

На  мене в тоя ход безкраен

самотен миг ми е дарен,

да видя колко съм нетраен,

безпомощен, несъвършен.

Изгубен в бледата магия,

в която е обвит светът,

но който аз ще преоткрия,

отново тръгвайки на път.

© Валентин Борисов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??