* * *
Една самотна вечер ме повика,
поех към правилния кът.
Слях се с мрака без да питам
-Грешка ли е този път?
Бродех, търсех и намирах.
Сливах крайностите в една.
Гонех аз мечтата и не спирах,
поемах дъх и почвах да летя.
А мракът бе така огромен.
Небето сякаш бе на две.
И търсех те в света огромен,
за да те докосна с ръце.
Всичко беше тъй реално-
бродът дълъг, силна любовта.
Чувствах, плачех и се молех,
отново да усетя близостта.
И незнайно как те срещнах.
Тръпката внезапно се роди.
Телата сякаш в миг запяха
"Обичам те,обичай ме и ти".
поех към правилния кът.
Слях се с мрака без да питам
-Грешка ли е този път?
Бродех, търсех и намирах.
Сливах крайностите в една.
Гонех аз мечтата и не спирах,
поемах дъх и почвах да летя.
А мракът бе така огромен.
Небето сякаш бе на две.
И търсех те в света огромен,
за да те докосна с ръце.
Всичко беше тъй реално-
бродът дълъг, силна любовта.
Чувствах, плачех и се молех,
отново да усетя близостта.
И незнайно как те срещнах.
Тръпката внезапно се роди.
Телата сякаш в миг запяха
"Обичам те,обичай ме и ти".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Петкова Всички права запазени
