* * *
Толкова бе "лесно" там -
в ъгъла свита на кълбо
за теб да страдам,
а ти да нехаеш, да се радваш,
не оцени, какво за тебе правех -
себе си докрай раздавах
и пак от себе си се отричах,
ако се налагше -
за да е всичко както трябва,
за да е "по мед и масло".
В душата тежък камък ти ми сложи,
закотви ме в света на болката,
продължи съдбата си да чертаеш,
а мен без дори една сълза - забрави.
на миналото.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
