Толкова бе "лесно" там - в ъгъла свита на кълбо за теб да страдам, а ти да нехаеш, да се радваш, не оцени, какво за тебе правех - себе си докрай раздавах и пак от себе си се отричах, ако се налагше - за да е всичко както трябва, за да е "по мед и масло". В душата тежък камък ти ми сложи, закотви ме в света на болката, продължи съдбата си да чертаеш, а мен без дори една сълза - забрави. на миналото.