* * *
Аз ли греша,
че оставям мъката да ме превземе?
Да,аз крещя,
когато болката в мене стене
по твоя вина?
Не мога да събирам частички вина,
надробени старателно от твоята душа,
като аз от тях и страдам,
и сърцето покой не намира поне за малко...
Ще си прибера грижливо-
спомените,грешките и страха от дните,
ще затворя мъката по тебе
в някоя безлюдна стая,
без вещи и без прозорче
от което Слънце да огрява!
Такава бе и любовта ни,
така че тя не мисля че ще страда....
А тебе?Да!А тебе в стаята ще заключа,
там-при останките от нашите чувства,
а после ще изхвърля ключа!!!
че оставям мъката да ме превземе?
Да,аз крещя,
когато болката в мене стене
по твоя вина?
Не мога да събирам частички вина,
надробени старателно от твоята душа,
като аз от тях и страдам,
и сърцето покой не намира поне за малко...
Ще си прибера грижливо-
спомените,грешките и страха от дните,
ще затворя мъката по тебе
в някоя безлюдна стая,
без вещи и без прозорче
от което Слънце да огрява!
Такава бе и любовта ни,
така че тя не мисля че ще страда....
А тебе?Да!А тебе в стаята ще заключа,
там-при останките от нашите чувства,
а после ще изхвърля ключа!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
