***
„...и аз умирам в стаята под покрива
Тъй близко до самия небосвод.”
Атанас Далчев
Небе жестоко – с облаци и бури
нима не ще покриеш моя свят?
Таванът ми е нисък и безшумен
и капки дъжд от него не текат.
Прозорците са тъмни и затворени –
без звуци, без движение, без цвят.
А може би ме гледат ококорени
безименните гълъби през тях? ...