***
***
„...и аз умирам в стаята под покрива
Тъй близко до самия небосвод.”
Атанас Далчев
Небе жестоко – с облаци и бури
нима не ще покриеш моя свят?
Таванът ми е нисък и безшумен
и капки дъжд от него не текат.
Прозорците са тъмни и затворени –
без звуци, без движение, без цвят.
А може би ме гледат ококорени
безименните гълъби през тях?
Не стига въздух в тази бяла стая.
Аз нямам нищо мое на света.
Но може ако скоча от прозореца
да падна във самите небеса.
А може ако хилядите гълъби
под мен разтворят своите крила
да полетя натам, далеч от хората,
далеч от мълчаливата земя?...
Не искам да умирам тук във стаята
на крачка от самия небосвод.
Защото долу там – на тротоарите,
е истинският мой живот.
9.07.2006 г.
© Василена All rights reserved.
и всичкои останали, които не познавам 
