* * *
***
Лелея и терзая се във пламък,
във пот се будя посред нощ студена,
сърцето се размеква като камък,
а мисълта ми - тук и... устремена...
„Несвойствени мечти" - ще каже някой,
но има ли мечта една за всеки?
Защо се чудят, че не искам мрака,
а слънцето огряло днес човека!
Желанията трудно се постигат,
но щом е трудно - значи е красиво!
И дращейки нагоре, се издигат
първичното, изконното и диво!
Не искам никой тук да ме разбира!
Не искам съпричастност и отплата!
Ще бъда сам на моя връх! Красива,
ще гледам надалеч оттам зората...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станимир Власакиев Всички права запазени
