6.03.2007 г., 17:55

***

Поезия

1.1K 0 23

Изчезнаха всичките феи добри...
Останаха само зловещи орисници...
С печат са белязани идните дни
и лутат се в нищото странни измислици...
И болни дървета минават край мен,
по улици болни със хора обречени...
На всеки в душата му тлее ръжен,
сърцата от болка - на въглен опечени...
Да гледам във празното с празни очи,
да мисля не искам, да виждам, да чувам...
И само две тежки оловни сълзи
ме парят, напомняйки че съществувам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

deiz (Дилианна Димитрова)

Така ме стисна за гърлото твоя стих,че "да мисля не искам,да виждам,да чувам"..

2007-08-26T19:22:20+03:00
Paur (Симеон Дончев)

!!!!! Не съм знаел, че те има! Разбирам всичко тук! И правилно е казано...

2007-05-15T17:23:19+03:00
Дора (Дорика Цачева)

Стихът ти е много реалистичен и същевременно прекрасен - за съжаление това е действителността. Важното е, че имаш сърце и душа да я усетиш, да я пресъздадеш и да поплачеш за нея. Браво!!!

2007-03-29T01:54:50+03:00
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

Гери-
вътре в теб
е добрата орисница.

С обич-
за теб и стиха ти*
Поли*

2007-03-09T07:44:31+02:00
изречена (Мая Попова)

силна си, Гери! прегръдка!

2007-03-07T18:14:36+02:00