6 mar 2007, 17:55

***

  Poesía
1.2K 0 23
Изчезнаха всичките феи добри...
Останаха само зловещи орисници...
С печат са белязани идните дни
и лутат се в нищото странни измислици...
И болни дървета минават край мен,
по улици болни със хора обречени...
На всеки в душата му тлее ръжен,
сърцата от болка - на въглен опечени...
Да гледам във празното с празни очи,
да мисля не искам, да виждам, да чувам...
И само две тежки оловни сълзи
ме парят, напомняйки че съществувам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така ме стисна за гърлото твоя стих,че "да мисля не искам,да виждам,да чувам"..
  • !!!!! Не съм знаел, че те има! Разбирам всичко тук! И правилно е казано...
  • Стихът ти е много реалистичен и същевременно прекрасен - за съжаление това е действителността. Важното е, че имаш сърце и душа да я усетиш, да я пресъздадеш и да поплачеш за нея. Браво!!!
  • Гери-
    вътре в теб
    е добрата орисница.

    С обич-
    за теб и стиха ти*
    Поли*
  • силна си, Гери! прегръдка!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...