Mar 6, 2007, 5:55 PM

***

  Poetry
1.2K 0 23
Изчезнаха всичките феи добри...
Останаха само зловещи орисници...
С печат са белязани идните дни
и лутат се в нищото странни измислици...
И болни дървета минават край мен,
по улици болни със хора обречени...
На всеки в душата му тлее ръжен,
сърцата от болка - на въглен опечени...
Да гледам във празното с празни очи,
да мисля не искам, да виждам, да чувам...
И само две тежки оловни сълзи
ме парят, напомняйки че съществувам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Така ме стисна за гърлото твоя стих,че "да мисля не искам,да виждам,да чувам"..
  • !!!!! Не съм знаел, че те има! Разбирам всичко тук! И правилно е казано...
  • Стихът ти е много реалистичен и същевременно прекрасен - за съжаление това е действителността. Важното е, че имаш сърце и душа да я усетиш, да я пресъздадеш и да поплачеш за нея. Браво!!!
  • Гери-
    вътре в теб
    е добрата орисница.

    С обич-
    за теб и стиха ти*
    Поли*
  • силна си, Гери! прегръдка!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...